И тази нощ самотна се изнизва
и отдалече ще се наблюдаваме.
Моралът ни е във хронична криза,
ала страстта си явно не признаваме.

И зная пак ме дебнеш в виртуала
и всеки миг без мен е мъртва зона.
Душите ни се сливат във астрала
и образуват волтова корона.
 
Телата синтезират напрежение.
Енергията бавно се натрупва.
Макар отричащи с пренебрежение,
илюзиите стари бързо рухват.

Крепиме още глинените грънци,
които съхраняват чест и вярност.
Но двама светим като ярко слънце,
макар че демонстрираме полярност.

И пламенно пред себе си отричаме
и лъжем се най-нагло във очите,
макар че безконтролно се привличаме,
тъй както се привличат два магнита.