Влюбена съм за пореден път.
Как умът ми още не уврял е?
Пак жадувам аз за мъжка плът,
пак си съчинявам идеали.

Цапната с поредния парцал,
пак паса в зелената морава.
Не признавам нито студ, ни кал,
под хипноза в временна забрава.

Няма ни надежда, ни спасение,
щом хормонът ми е под налягане.
Бездната аз гледам с примирение
щом като съм на свободно падане.