Измерих си живота във моменти,
от които спирал е дъхът ми.
Загадъчни химични елементи,
изграждали до този миг вкуса ми.

Разбрах, че съм живяла твърде кратко,
a спомените вече са изтрити.
Горчилката понякога е сладка,
с вълнения, когато ни засити.

И сумата от мигове живяни
не стигна да приключа свойте сметки.
Животът ми нахалос пропилян е.
Нима изядох само куп подметки?

Но слава Богу още ще живея,
или съдбата крие изненада.
На края ориста да проумея,
това ще бъде моята награда.