Отново танцуваш по моите нерви
като слънчево зайче по голи стени.
Cъбличам от себе си всички резерви.
Oстава това, що ти вече плени.

В очите ми тлеят два въглена скрити,
зад фасада от ледена блудкава кал.
А пък устните няма моят блян да засити,
щом във теб не нагарча даже мъничко жал.

И гримът ми прикрива неуспешно желания,
що в душата се мъча аз до кръв да изтрия.
Не, не искай от мен да изричам признания,
щом не мога след туй пак при теб да се скрия.