Полунощ

  


Нощта отново тихо, мълчаливо,
се сгуши зад прозореца във мрака.
A стаята ми светлина облива,
след ден работен тя почивка чака.

Но във ума ми мислите се стрелкат
и ме заливат като водопад,
пекат ме бавно като на горелка,
менят се бързо като на парад.

Компютърът бучи ми невротично:
-Че хайде лягай! - Cтана полунощ !
Да  пишеш вече стана неприлично.
Заспивай вече и сънувай грош !

Но как да легна ?-Hещо все ме дърпа.
Pъцете нежни нещо ги сърби.
Че мислите събират ли се в кърпа?
Bъв чанти? Или пък в торби?

А да ги разпилея ми се свиди.
Че жалко е - отлитат като птици.
Hе може никога да се предвиди,
кои са плява и кои жълтици.

И тъй, и тази нощ ще бъде будна
и ще се мята дълго тя отвънка,
но да влезе ще и бъде трудно,
щом във мене чарковете дрънкат.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Надеждата

  

Надеждата отново ме погледна
с очите си кристално сини.
Tя бе при мен уж за последно,
но пак се върна наглата лъжкиня.

Надеждата отново ме погали
със дланите си топло-нежни.
B сърцето огън тя запали.
Посочи хоризонт безбрежен.

Надеждата е светлината,
която счупва ледени окови.
Tя дава взор сред тъмнината,
обгръщаща ни в плен оловен.
 

 

 

Несъвместимост

Едно дърво се влюби във скала.
Нелепа вярно беше тая обич.
В природата с различни потекла
не можеха да бъдат нещо повече.

Ръцете на дървото все посягаха
да милват нежно камъка студен,
но колкото и да се протягаха 
на клоните му бяха те във плен.

Скалата, май че нищо не разбираше.
Усещаше сал паднали листа.
Под шумата през есента се скриваше,
показваше се пак през пролетта.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 Нарцис

 

Лицето му от щастие сияеше,
че красотата му бе тъй неземна.
За боговете той нехаеше,
че любовта им беше непотребна.

Ала ориста му бе невярна,
че в ручей чист той себе си погледна,
а Афродита най-коварно,
любов му прати първа и последна.

Унесен в съзерцание тъжовно,
жадуваше той с образа си близост,
а образът тъгуваше лъжовно,
презираше той неговата низост.

Че щом се не намери  друг достоен
в сърцето му студено да изгрее,
нек мъките му са безбройни,
душата му във огън да изтлее.
 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

За щастието

 

 

Щастие с пари не се купува, 
То е на душата състояние.
Колко ли ни щастието струва?
-май че се купува със страдание.

То не може да се съхранява,
няма как в хралупа да го струпаш.
На закони се не подчинява
често ти се ще да го натупаш.

Ала щом го търсиш някак идва
по незрими девствени пътеки.
То целта си винаги достига
даже и през мъката напреко.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Медицина

Човекът приравнен е до машината
и чарковете му са заменими,
макар и кървава да е картината
не търсим ние истини незрими.

Механиката всичко обяснява
и химията леко се намесва,
и любовта със болест се сравнява,
и всичко е така естествено.

Душата на ремонт не се поддава
само с думи леко се закърпва
нищо друго май не ни остава
щом науката на факти стъпва.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Грим

 

В този свят на ярка суета
все красотата някак недостига,
гримираме се в стил на пролетта,
на зимата и даже на вампира.

Очите подчертаваме, нали,
са огледало на душа незрима,
ала под лещите дали
все още да се види нещо има.

Гримирани във бойни цветове
и опаковани във тоалети
воюваме със други светове
и бомбардираме с конфети.

И маските във нашето лице
като от вакуум са впити,
че кой ли следва своето сърце,
щом всички са зад маска скрити?

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Недовършено стихотворение

Нощта в премяна кадифена

заспа над светещия град

От дълъг път бе уморена

по кръглия ни небосвод.

 

Сънува дълго и дълбоко

във снежните надиплени юргани

как беше лято и живота 

бе в своя вихър ураганен.

 

 Но утрото с целувка шумна

разбуди спящата мома

от таз постъпка неразумна

тя гневно цяла запламтя.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Думите

Думите са като волни птици
Пуснеш ли ги в мигом те отлитат
зърно ли са , или просто трици
да се върнат просто не разчитай.

Леки са понявга като пеперуди
стрелкат се безцелно и пробуждат грях
че чрез тях човека свойте мисли луди
изразява дръзко без да го е страх.

Друг път падат тежко-камъни в дълбоко
Удрят те жестоко болните места
и вълни разплискват все по-нашироко
туй са думи, дето удрят по честта.

Думите са кротки и ухото галят
думите са диви, даже нявга зли
Плановете наши често те провалят
в нас се забиват като сноп стрели.

Ако с тях си служиш с нужното умение
те ще те въздигнат чак до небеса
с тях се ти отнасяй само с уважение
и ще видиш как се случват чудеса.

 

 

 

 

 

 

 

Ако ти си до мен

 

 

Ако ти си до мен
чак до края на пътя ми земен
до последния ден
до последната нощ непрогледна.

Ако с мен си дори
щом съдбата крилете ми счупи
хубостта изгори,
а пък здравето болест затрупа.

Чул е Бог моя пламенен зов.
Не e глухо остало небето
и при мене дошла е любов
дето стопля ме в мойта нестрета.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Колко ли се Бог интересува

Колко ли се Бог интересува

от нас и нашите проблеми

Отговорът хората жадуват

щом се спрат пред някоя дилема.

 

Ако Земята свойта гръд ни дава

Един живее, други пък умира

Но сред тварите не се получава

жертвата пред хищник да избира

 

Ако океанът съществува

а в това няма и съмнение

Колко ли го него туй вълнува

коя риба по кое течение.