Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.10.2014 06:39 - На моята новородена дъщеря
Автор: tanyaivanova Категория: Поезия   
Прочетен: 813 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 30.10.2014 06:42


 

 Вълните-дните


Тъй както се търкалят вълните

към черноскалистия бряг

Така се търкалят и дните

в годишен и месечен впряг.

 

Животът на капки изтича

Пясък между пръсти на дете

На нищо ориста не ни обрича

докато къделята преде.

 

Че съдбата своя ний избираме

макар и без да осъзнаваме

че много пътища намираме

но по един ний продължаваме.

 

Тъй както търкалят се вълните

понякога търкаляме се ние

но нека не хабиме ние дните си

а силата във нази да открием.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 Тигър

 

 

Той не знае що е свободата

в клетка е роден за орис зла

през решетки взира се в зората

и през тях изпраща той деня.

 

И покорно чака свойта дажба,

що сервира му човека в униформа

Той е тигър, но със нрав домашен

Тигър е на циркова платформа.

 
Но понякога в очите оживяват
гняв и болка-дивото зове
ала на сърцето май остава
само от безсилие спре.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Игра

 

 

Слънцето се гмурна в залеза червен,

облаци разплиска в висините.

и смутен побегна гаснещия ден,

скорострелно плю си на петите.

 

Затова нощта пък хич не се смути,

сигурно пристъпи над земята

знаеше си тя, че със тез игри

слънцето май само я подмята.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Предател


На жизненото поприще в средата,
къде да почна може и от края,
пред мен изникна зъл подлец предател,
къде да спра аз още и не зная.

И тоз предател беше всъщност в мене,
не беше чужд, че да му се опълча
и беше ми като другар потребен
що търся във ден бурен, или слънчев.

Че не издаваше той мойте тайни,
приятел бе що радост в мен събужда
и как дойде чрез пътища потайни
и как не тръгна си щом имах вече нужда.

Предател беше мойто възприятие,
предател беше мойта цветна мисъл,
как да се боря нямах и понятие
и глътнах хапа що ми бе орисан.

Сега желая пак да го погледна
гласът му пак да стопли моя мир
макар че може да е за последно
щом ще вечеряме да е на пир.

 

 

111

 

 

 

 

 

 

Петък

 

Хайде писалке размърдай си задника,
че май главата ми нищо не ражда
Празник не е-ще говорим за делника
делника, що от нас личност изгражда.

Ставаме рано, звънтяща експлозия
ни от леглото бързо изритва
и със кафето-живец и амброзия
всеки от нас миг блаженство изпитва.

Зъбите мием, косата разресваме
дрехите навличаме и във този ред,
а пред огледалото-нищо за харесване
хайде пак поемаме с две гърди напред.

А отвън ни чака пак живота бесен
иска да се бори-ние пък не щем,
че е днеска петък-значи утре песен
яд го е, но утре е почивен ден.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Поетична меланхолия


Ех, със тази тежка меланхолия

четем и роним скъпи нам сълзи

и сред словоблудствената какафония

сякаш да помислим ни мързи.

И тъга изкуствена ни сграбчва

Мъка извратена ни души

Ще обсъдим на кебабче

че подагра гадна ни руши.

И със тази тежка орисия

ще побъбрим  на едно кафе

ще поциврим на една ракия

Ех, че силна  мъка ни обзе.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Споделено от един компютър


посветено на Амбър, която ме напусна завинаги

Промяна е това, което спира
на живота бесен превключвача.
Не всеки своя верен път намира,
щом стигне до незримата задача.

Промяната е всъщност състояние,
което в нас поддържа кръговрата,
дали явява се кат изпитание,
или като награда цяла в злато.

Но всичките промени имат смисъл,
че от нищо правят те реалност,
която във живот и смърт улисани
отлита в нас със времето нахалост.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: tanyaivanova
Категория: Поезия
Прочетен: 1315826
Постинги: 1148
Коментари: 1163
Гласове: 3361
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031