Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.11.2014 06:34 - Изповедта на Мария-Магдалена
Автор: tanyaivanova Категория: Поезия   
Прочетен: 1188 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 02.11.2014 09:26

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

 

Родих се в полите на Ханаан. От малка обичах да играя по поляните с козлетата. Бях палава и непослушна - същинско момче в пола. Братята ми имаха много приятели. Един от тях беше Исус. Играехме заедно на жмичка, на шашки и каквото ви дойде на ум. Израстнахме по поляните, вечно изцапани с кал и мръсотия. Един ден в компанията ни се появи Юда. Майка му беше дошла от Индия. Юда беше изключителен младеж: висок, строен, със силни изваяни от кърската работа мускули. Постепенно станахме близки и игрите ни от борене и гоненица се превърнаха в гушкане и милване. С две думи любовта между нас изникна като полско цвете и израстна като бурен на дъждовна почва. Черните му парещи очи ме изгаряха с такава страст и ревност, че се чувствах като на седмото небе. Заживяхме заедно като мъж и жена. В онези дни нямаше сватби като днес. Просто младите се крадяха и заживяваха заедно, а после каквото Бог дал. Аз не изчаках да ме крадат. Сама пристанах на любимия си. Една нощ просто избягах от дома на баща ми Йосиф и отидох на среща под звездите. И така стана, че не ми се прибираше на сутринта. А пък кавото било било. Като си женен никой не придиря.

Започнаха вълненията по въстанието на евреите. Юда не се прибираше по цели нощи и участваше в съзаклятието. Исус най-добрият му приятел се опитваше да го спре, но сам се забърка. Нямаше как всичко гореше и кипеше с мисли и дух. Исус проповядваше идеите ми, които беше чувал през целия си живот. Идеите, които аз и майка му Мария бяхме втъкали в него откакто баща му ни напусна и замина на гурбет. И никога не се върна. Идеи за любов, равенство, братство. Прощавай на враговете си ако искаш да живееш в мир, бъди добър и с близките и с далечните си хора, обичай всичко живо на планетата. Освен римляните. Фарисеите се бяха сдружили с римляните и смучеха кръвта на народа ни. Ето защо идеите ни им бъркаха в гъза.

Исус се върна късно тази вечер. Седнахме да вечеряме, той беше мълчалив и умислен. Юда го целуна за лека нощ. Тогава нахлуха фарисеите и римските им подлоги. Заловиха ни. Затвориха ни. Исус плачеше по цели нощи и молеше да го пуснат. Твърдеше, че няма нищо общо със съзаклятието. Фариесеите му се подиграваха. Накрая го пуснаха след хиляди мъчения, за да издаде кой е водача ни. За награда и подигравка му дадоха 30 сребърника, за да си мислим, че той ни е издал. Знаех, че не е истина. Повечето ни пуснаха, някои умряха след мъченията в затвора. Жените плачеха и нареждаха за умрелите. Накрая на войниците им писна и ни пуснаха.

Юда остана. Всеки ден ходех в затвора да му нося храна и прясна вода, а детето ни вече растеше в утробата ми. Минаха месеци, година, две. Роди ни се дъщеря, красива като мен, но с черните коси на Юда. Той не можа да я види. На мъжественото му лице беше изписана болка и мъка. Бащината обич не му позволи да поиска да я види. Аз и не настоявах. Не можех да мъкна детето по занданите.

Делото се проточи. Накрая бяха осъдени двама като водачи на въстанието. Юда беше един от тях. Останалите бяха пуснати. След 9 години и 9 месеца Юда увисна на бесилото.

Болката, която изпитах нямаше равна на себе си. Не можех да плача. Само седях затворена в стаята и гледах в пространството. Исус и майка му само влизаха и носеха храна, която аз не поглеждах. Един ден пуснаха дъщеря ми при мен. Малката се заигра, а после заплака. Май че беше се ударила на леглото докато тичаше след топката. Майчиното сърце не издържа, погледнах я и я прегърнах. После плакахме заедно. За всичко. За лошото легло, за баща и.

За всичко.

И мълчахме. Мълчахме заедно цяла нощ. Тя заспа. На сутринта излязохме от стаята. Мария ме прегърна. После плакахме. Исус се върна от работа. Вечеряхме, бях много гладна. Ядох толкова, че после ме заболя корема.

На другия ден решихме да заминем на север, накъдето ни видят очите.

Приготвихме багаж. Качихме се на кораба и заминахме.

Плавахме 33 дена. Стигнахме до полите на Атон, Гърция. Слязохме от кораба и се настанихме в една гостилница. Там намерихме наши хора и се настанихме у тях. Минаха години. Дъщеря ми порасна, омъжи се за славянин и имаха 3 деца. Те се ожениха и имха деца и така нататък...

Исус живя с мен като съпруг, но никога не го допуснах до мен като мъж.

Хората си мислеха, че е възкръснал - оставих ги на илюзиите им. Все пак някой трябваше да повярва в нас. И историята да продължи...




Гласувай:
3



1. aip55 - Интересна
02.11.2014 08:58
притча си спретнала.
цитирай
2. tanyaivanova - това е истината
02.11.2014 09:19
aip55 написа:
притча си спретнала.

цитирай
3. анонимен - Добра версия. Има доста подобни. ...
02.11.2014 09:41
Добра версия. Има доста подобни. Вероятно си чела "Свещената кръв и свещения граал". Там тримата английски журналисти развиват някаква подобна версия, където Мария Магдалена е съпруга на Исус и заминават за Франция и потомците им дават началото на династията на Меровингите.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: tanyaivanova
Категория: Поезия
Прочетен: 1316022
Постинги: 1148
Коментари: 1163
Гласове: 3361
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031