Майка ми Деметра ме отгледа в полите на Ханаан. Баща ми Йосиф рядко се прибираше в къщи. Вечно работеше по чуждите къщи. Събирахме жълтици за дърводелско студио. Един ден майка ми почина. Баща ми не чака дълго. Едно момиче бе осъдено на смърт чрез обесване за прегрешение. Беше бременна, а никой не знаеше кой е бащата. Йосиф не придиряше много много, защото аз и братята ни имаха нужда от майчина грижа. И така в нашето семейство се появи Мария и малкия Исус. Продължението вече го знаете. Местехме се често от град на град. И заради преброяването и заради работите на баща ми. Исус порастна и започна да проповядва идеите ни, а Йосиф замина нанякъде. Мария остана с нас като примерна майка. Всичко вече беше и простено, дори и пиянските постъпки на баща ми. Баща ни никога не забрави Деметра, първата си жена. В сърцето му тя беше единствена и неповторима. Нейното ядене беше най-добро, нейните дрехи бяха най-хубави. Всичко от майка ми той запази в скрина и не даваше никой да влиза в нейната стая. Когато порастнах на 13 години пусна само мен и ми даде да облека роклята и. Стоеше ми прекрасно, май наистина е имала вкус. Не я помнех. Само смътни спомени, че съм имала майка. Още усещах допира и до мен, когато имах температура, как ми подаваше да пия разни отвари: от мащерка, лайка и липа.
Мария се опитваше винаги да бъде добра с нас, но понякога нервите и не издържаха. Беше добра и с баща ми, но той не отговаряше на чувствата и. Само понякога се разнежваше, но нямаха други деца. Затова всички и викаха иронично девственицата. Хорската злоба нямаше край. Един ден тя се опита да се самоубие. Нагълта се с някаква отвара от татул. Баща ми цяла нощ стоя при нея и се моли на Бога да спаси майката на децата му. Малкият Исус плачеше в колената и. Ние всички бяхме наредени до леглото и и безмълно чакахме да умре. Накрая братята ми заспаха. Баща ми излезе навън да пуши трева, а аз останах самичка в стаята с Мария. Тогава се помолих за първи път. Господи ако ме чуваш спаси майка ни, моля ти се Боже ако я спасиш Исус ще проповядва нашите идеи и светът ще стане по-добър. Ще настане рай. Ако всички хора си помагат и няма войни, ако всички се обичат и живеят в мир. Моля ти се Боже. Молих се и плаках цяла нощ. На сутринта майка се събуди и поиска вода. Аз изтичах навън. Баща ми беше кьор кютюк пиян заспал под черешата. Нямаше кой да напълни вода от кладенеца, а братята ми бяха изпили всичко. Аз излязох на улицата с менците в ръце и се запътих към кладенеца. Там другите жени разговаряха и се смееха. Не смеех да ги помоля да ми помогнат. Бяха самарянки, не от нашия народ. Сама решително взех менците и ги закачих на куката. Спускането беше лесно, но вдигането. Със всички сили се опитвах да въртя колелото, но бях само на 9 и колелото едва не ме повлече в кладенеца.  Една от жените се смили над мен и ми помогна да измъкна менците. После ме попита накъде отивам. Взе единия от менците и се запъти към нас.
Приближихме дома ни тогава аз се спрях. Не смеех да я поканя у нас, заащото бяхме йезуити, тогава тя ми каза, че трябва да влезе вкъщи за да види какво става. Не се противих и отворих вратата. Мария вече беше станала да търси вода, но от немощ беше се свлякла на пода. Братята ми плачеха около нея, защото си мислеха, че е умряла. Исус беше излязъл, за да вика помощ, но никой не дойде, мислейки, че къщата ни е прокажена. Исус винаги си въобразяваше, че е равен с другите деца, но другите еврейчета го биеха и гонеха от игрите им. Както и да е...  Добрата самарянка наплиска с вода Мария и майка ни постепенно се свести. Напи се с вода директо от менците. Самарянката, леля Неда и помогна да стигне до пейката, където тя се отпусна и заспа. Леля Неда седна на едно столче и чакаше тя да се събуди. Леля Неда стана най-добрата ни приятелка, после взе участие и в съзаклятието на йезуитите, по-късно почина, но завинаги остана в сърцата ни.