Сватбата в Кана   Тогава живеехме във Витлеем. Единият от братята ни Рудин си намери булка от Кана. Момата беше хубавица и съвсем подходяща за ниския и набит, но с хубаво лице Рудин. Срещнаха се на един панаир в Кана, където бяхме отишли, за да предлагаме лъжици. Двамата щом се видяха цял ден лудуваха заедно. Вечерта родителите и прибраха момата, но младите продължиха да се срещат докато родителите ни не организираха сватбата. Мария и Йосиф не можеха да поемат ражодите, но нейните родители бяха богати. Празнувахме цял ден и цяла нощ. Виното вече беше на път да свърши. Тогава аз и Исус наляхме вода в остатъка от виното. Всички бяха толкова пияни, че не усетиха разликата. Накрая всички заспаха. Така се роди чудото от Кана. Роднините ни разнасяха легендата шеговито, но май много хора и се вързаха.  Исус беше невероятно дете. Винаги четеше, а после разказваше историите си на другите деца на йезуитите. Всички го слушаха в захлас и историите му обикаляха града ни, а после околността. От всяка случка в ежедневието ни той измисляше притча, която ни учеше на морал и етика. Никога няма да забравя историята за добрата самарянка, която той измисли за леля Нена. Нито за сватбата в Кана, която той разказваше с такава философия и умение. Ние жените го слушахме по цели дни през зимата, когато предяхме и плетяхме шалове и дрехи. Един ден той каза, че ще разпострани нашата религия по цял свят, дори и ако се наложи да умре за идеите си. Каза, че ние всички сме чеда Божии и че трябва да се обичаме и да си помагаме независимо какво ни предстои.  Заклехме се пред иконата на Афродита, нашата основна Богиня, че ще спазваме обета си дори и времето да ни раздели.