Исус изведнъж се затича и подскочи. На покрива имаше малки врабчета. Котката беше на път да се качи там и да изяде врабчетата. Исус бързо се покатери там и вдигна гнездото. Пазихме врабчетата цял ден. Оставихме ги над камината и затворихме вратата. Вечерта баща ни се прибра. Не знам как котката се вмъкнала и се покатерила на камината. КОгато се върнахме врабчетата бяха мъртви. Исус вдигна гнездото и всички плакахме цяла нощ. На сутринта Исус и останалите искахме да погребем птичките. Излязохме на двора и изкопахме малка дупка. Положихма врабчетата в дупката. Но последното врабче леко се накокошини. Исус грабна врабчето и го стопли в дланите си. Висяхме около него и се чудехме какво да правим. Накрая врабчето започна видимо да диша. Така съживихме врабчето. Хранихме го с каша и натрошен хляб докато порастна и го пазехме от котката. Накрая врабчето сви гнездо на черешата. Това бяха нашите врабчета. По-късно Исус разказваше историята как съживил врабчето, а ние само сме гледали уплашено. Обичаше да се хвали с тази история. Голям самохвалко беше.