На ято стари прилепи приличаме. Висиме като щипки за пране. В бездарието вярно все се вричаме и спорим кой по-зле, кой по-добре.
Приятелството свежда се до свади и общите врази го определят и този, който първи се обади все него първи тука ще застрелят.
И тъй сред злободневието в блога остава само ни една надежда. Безмислици да пишем в изнемога това го наш"та краста все отрежда.

По-бавно бе, човек! Хвърляш жълтиците в калта.

Благодаря, ми такова ми беше вдъхновението - скучно.

На зная дали ти е скучно вдъхновението, но доста сполучливо ги редиш, а за скука и дума да не става. Чесно, мен ме развеселиха. Трябва ти първа на теб.