Във стаята обляна с светлина
От крушката привлечена на гарата
Във кръг въртеше се една муха
Изгаряща в идеите на вярата.

Във стаята облечена във жълто
Мухата беше силно амбицирана
И вяра се опитваше да глътне
На хапки, или както е сервирана.

И все по-близо и по-близо пърхаше
А жичката блестеше толкоз ярко
Залепна на стъклото всичко свърши се
Щом искаше жълтиците без мярка.