Когато спиш и слънцето залязва,
за да не попречи на съня ти.
Притихнала във майчината пазва,
безпомощна, но с сънища крилати.

Когато спиш дори луната нежно
осветява твоята кошара,
за да сънуваш бъдеще безбрежно,
или пък вкусна маслена попара.

Когато спиш и бризът свири
по струни от дървесни клони.
За тебе всичко би подирил
дори черупки от ритони.

Когато спиш и в тишината
царува твойто обаяние,
светът очаква в тъмнината
да блесне твоето съзнание.

... там да съм и да поспя!

В сънищата можем да сме навсякъде дори и в детството.