Здравей любов, изстрадана до лудост.
До моето огнище се стопли.
Ти пътя вярно, че намери трудно,
но аз не искам да те заболи.

Здравей любов, ти броди твърде много
и зная вече, че си уморена.
Жадувах те, години изнемогвах,
оставах все по-силно наранена.

Здравей и не поглеждай пак към пътя.
Ти твърде дълго скита и вървя.
А вън се чува пак дъждовен тътен
и вятър буреносен е завял.

Ах, уличнице, няма да те пусна
дори и да горя сега на клада.
Макар да си пропаднала и гнусна
аз с тебе ще отида даже в ада.