Веднъж вълкът бил тежко болен
и имал нужда от храна.
Храната му за зла неволя
все бягала му настрана.
Накрая в свойто отчаяние
той се примолил на ловеца:
"Ще бъда куче със старание
щом се завърне в мен живеца."
Човекът го видял и съжалил,
прибрал го той на топло в свойта къща,
от гозбите си заделил,
след време бил вълкът отново същия.
И тръгнал по природния си зов,
по стария си навик из гората
за плячка със човека той на лов
и върнал се отново във играта.

Че по вселенския закон
щом хищниците се подкрепят
дори и да нападнат слон
без жалост те ще го утрепят.

Прекрасно е написано това
за здрав човек и болен вълк.
Но кой добър е в таз игра
ме позамисли и затова реших
да го повторя този стих:
"Така че по вселенския закон
щом хищниците се подкрепят
дори и да нападнат слон
без жалост те ще го утрепят."

Благодаря

Като мъдра приказка е стихът ти.
Харесах много! :)

Мерси