Нима виновна съм затуй, че съм жена,
та срещу мен проклетата вендета
започнал си от древни времена
и хвърляш ме във мъки и несрета.

Жестокостта е твоето сърце,
а греховете си на мен прехвърляш
и после със измитите ръце
молитвите си гнусно мърляш.

И чист си като ползвана кама,
невинен като кървава секира,
забулен в черна бурка е срама,
че само зло от твойта плът извира.

Жената и мъжът - като две противоиположности.
Хареса ми категоричната позиция.
И споделям.