Да съм мома не съм, не съм и стара,
Но често кисела съм като джанка.
В единство и невинност, и поквара
в душата ми са спретнали седянка.

И погледът ми леко студенее,
щом пламъчета иронично святкат.
На бял кон често вятърът ме вее
и токчета по нервите ти чаткат.

И не че не умея да флиртувам
погълната във работа, тревоги.
Че вярно не на модата робувам,
ни вписвам се в законите и строги.

Но все пак любовта ми се отдава
дори и да гласувам вечно пас
и често стаята се озарява
от токове течащи между нас.