Минава времето
- момента не мога аз да уловя,
в очите шарената лента
върти се докато заспя.

Напразно минаха годините
обзети във тъмничен сън.
Любов аз правех със богините,
мечтаех да изляза вън.

В Итака сбираше жена ми
за откупа ми грош по грош
и с мъка носеше срама ми
за жаждата за чужда мощ.

А враговете ми празнуваха
и зъби точеха сега.
Какво короната ми струваше
щом бях далече от брега?

Владетел на една химера,
търговец на лъжи безчет,
богатства търсeх, но намерих
заслужения си късмет.