Когато някой, на когото вярваш, 
нарочно спука твоите мечти, 
не се сърди, а в топлата си пазва
сърцето си с надежда залепи. 

Недей да го прибираш във сандъка, 
не го заключвай с тежък катинар, 
повярвай в любовта,  а не в разлъката
и поднеси го другиму във дар. 

И нищо,  че е с белези покрито, 
със тях то става още по-красиво. 
Сърцето не е свикнало да пита, 
на него задна мисъл не отива. 

Но имаш ли го давай го на воля, 
макар и да са с него често груби, 
че има то в живота странна роля
и пазиш ли го твърде, то се губи.