Душата ми -  хотелска стая, 
в която търсят пътници приют
За кратко се превръща в част от рая, 
а после пак замръзва в вълчи студ. 

И утрото е трезво,  но мъгливо, 
със спомен от предадена любов. 
Денят е все в нюансите на сиво, 
в очакване на трепет нов. 

Но сякаш вечерта преобразява
с вълшебен жезъл всичко в моя свят. 
Със сетивата ви се подиграва
превръща в миг хотела във палат. 

И в псевдопразничната атмосфера, 
напомняща библейския Содом,
хотелът подслонява все афери -
не се превръща никога във дом. 

Много оригинална идея и метафора, въздействащ стих!

Благодаря