Не правя вече пясъчни момчета, 
Не следвам и природен зов. 
Сега сглобявам счупени парчета 
от лудостта наречена любов. 

Усмивката ми вече е с насмешка 
и със сарказма на Волтер. 
На тази възраст всяка грешка 
е със чудовищен размер. 

На суетата за доброто 
не инвестирам и стотинка. 
Посегнеш ли ми във леглото 
ще хванеш някоя настинка. 

И не че не обичам този свят 
и неговата бутафория, 
Тук чар си има всеки цвят -
прелитането е история.