На един хладилник зад стените
живееха си кубчетата с лед.
Навън изреждаха се шумно дните -
при тях цареше сила, власт и ред.

Понякога във ледената форма
наливаше създателят вода.
Тогава по природна норма
множеше се ледовната рода.

А други път открехваше вратата
неумолимият и вечен ледовъд
и сбъдваше на някое мечтата
да види що светът е и отвъд.

Но никой от света не се завърна
да им разкаже за живота вън
и страх необясним ги бе обгърнал
в оковите на тленния им сън.

И тъй във сладка дрямка упоени,
в прегръдката на тъмнината,
в студеното уютно приютени,
посрещаха със ужас светлината.
 
Отвън на слънце бавно се топяха,
но слети във едно със течността,
изчезваше неволната уплаха
във кръговратите на вечността.

Хубаво стихо... Може би по-добро заглавие е "Уиски"...

МНого оригинална идея и поднасяне!

1. mt46 - Поздрав!
19:30

Хубаво стихо... Може би по-добро заглавие е "Уиски"...


Изтрий


2. iva8787 - МНого оригинална идея и поднасяне!
20:14

МНого оригинална идея и поднасяне!



Мерси и аз си го харесвам въпреки че е старичко.