Тази вечер строших си цигулката,
че не исках на нея да свиря -
изпълзях запленен от светулките
и лъчите им тръгнах да диря.

Те свободно хвърчаха над храстите,
веселяха се бясно във мрака -
подир тях сред безбройни опасности
аз подскачах на два крехки крака.

Ала бързо пред мене изчезнаха
светлините на техните лампи,
а на мен ми мазоли излезнаха
и получих болезнени крампи.

Понякога и така се получава...:)
Усмихна ме, Таня, благодаря!

Благодаря