Животът минава на дъх подир дъх,
и миговете губим безвъзмездно.
Катерим се бавно към връх, подир връх,
но чака ни накрая само бездна.

И колко болка и обида капе
в очите ти когато те оставям.
A твоето довиждане ме хапе
щом трябва аз прехрана да набавям.

Едно дете се учи занапред
да се усмихва и в сърдечна драма.
Дете е дъщеря ми сал наглед -
в действителност наричайте я дама.