Животът за тебе бе вечна борба,
Не майка бе ти, а тигрица.
Признавам и аз като твоя творба
избягах с криле на орлица.  

Амбиции, голи мечти, суета
понякога падаха с крах.
С юмрук щом удари ме реалността
аз пак се изправям без страх.  

Живя без любов поне според теб.
И нея се бори да имаш.
С очите си сякаш покрити със креп
ти май не успя да я видиш.            

Здравей, Таня. С борба всичко се постига. За предпочитане е лесния начин, но не винаги може.
Поздрави!