Изгубих всичко, но останах цяла. Разбити бяха моите мечти. Изгубих те чрез вечната раздяла. В ума ми отчаяние крещи.   Намерих те на одъра изпружен, с очи загледани в безбрежността. Все още беше ми ти нужен. От мен отне те веч смъртта.   И спомних си аз дните, във които мечтаех да те прегърна аз и да ти кажа аз съвсем открито, че те обичам, но във този час   е късно вече. Тялото студено далеч от мен е. Моята душа във тръни е обвита и ранена и себе си не ще аз утеша.   И толкова пропуснати моменти, и толкова отнети часове. Минал ли е живота ти на лента и чуваш ли ти наш"те гласове?   Да те оплаквам сякаш няма смисъл. Да ме боли все още продължава. И не забравяйте в живота си улисани, че любовта се лесно изразява.

 

Така е прекрасно !

Позравления !

naistina prekrasno

Prekrasna tvorba! Izvini latinicata mi / ne6to e stanalo s kirilicata mi/.

повдигни брадичка...
и бъди по-смела...
талантлива е твоята...ръчичка...
...и пиши,хвърли я таз капела:))))

И не забравяйте в живота си улисани,
че любовта се лесно изразява.
Колко често забравяме...
Хубава мисъл и стих.
Поздрави: ок