Докосвам огледалото студено че вместо мен във него пак си ти и бие пак сърцето наранено и иска грешките ти да прости   Че невъзможна се оказа любов не бе, а само наказание и гордостта ми пак напразно захвърлих, чакайки признание.   Съдбата пак раздяла ни поднесе но теб едва ли толкоз те боли и твоя поглед все отнесен не вижда моите сълзи.   Че миналото ни забрави душата ми за тебе все кърви и друг едва ли ще поправи туй дето стъпка във нозете ти.