Може и да ти звучи нахално,

във реалността ни прозаична,

аз не мога все да съм нормална

и да се държа докрай прилично.

Дяволите в моето съзнание

поведението ми обръщат.

И забравям своете призвание,

да въртя дете, съпруг и къща.

Cкривам се от вечния контрол,

плюя аз на догми, правила,

вместо захар, сипвам в чая сол

и живея просто за мига.

Но за твоя радост, моя жал,

аз не вдигам цяла революция

Че мъжът направен е от кал,

а жената - плод на еволюция.

https://stih4eta.blogspot.com/