Не те обичам, не не те обичам,
но радвам се, че ти се появи,
Душата ми научи се да срича,

 Животът е огърлица от спомени.
С едни се кичим - други ни потискат.
Но нека да не бъдем твърде скромни,

  Сервитъорът на времето ми поднесе чаши.
Бяха пълни със несбъднати мечти.
Отпих от едната, макар леко уплашена,

"Ти нямаш майка, ти не си ми син!"
- в ушите ми кънтяха твойте думи.
Нима животът тук не е един,

 
 Живеем в интересни времена, 
но возим се на задните седалки.