Безкрайна пропаст е пoд нас.
Ти се подхлъзваш на ръба.
Пропадаш ти и бързо аз
подавам ти една ръка.

Но ти тежиш като олово.
Не знам дали ще издържа.
Да те издърпам аз не мога -
да те държа ще продължа.

Изплъзват се ръцете потни
и знаем веч дошъл е края.
Там на ръба сме най-самотни,
пред самотата на безкрая.



Endless abyss is under us.
You slip on the edge.
You are falling down
And I quickly give you a hand.

But you are heavy as lead.
I don"t know if I could hold you.
I cannot pull you up,
But I will go on holding you.

Our sweating hands are slipping
And we know the end has come.
We are most lonely on the edge
in front of the lonelyness of infinity.