В студ и пек, в огън, или лед
ще те преследвам аз навред
и макар до смърт да те желая,
с твоето сърце ще си играя.

Ще раздирам твоето мълчание,
ще бъда аз несбъднато мечтание
и колкото да бягаш, да се криеш,
от мислите си мен не ще изтриеш.

Ще влизам във съня ти, в бодростта ти,
ще сипвам аз отрова в радостта ти,
ще засенчвам лунното сияние,
че друга няма с мойто обаяние.

Защото в нея ти ще търсиш мен
и мрак ще бъде слънчевият ден,
и всяка нейна добродетел
за теб ще бъде прах и пепел.

И макар съвсем несъвършена,
за теб съм аз троянската Елена,
и мазното петно на панталона стар
е просто елемент от моя чар.