Животът ми е грях той бе едно падение но ще отмина аз със смях Аз всички обвинения.   Как исках аз да не греша да бъда с ангелско сърце но в толкова неща в кръв бяха моите ръце.   И в тази страшна самота във плен на демони епични аз пиша стихове едва макар и някога безлични.   за белезите на душата не се намира лек ни цяр макар че всуе красотата покрива в мене моя звяр.   Обичах много пъти даже със нищо що не заслужават и тези във света продажен що с любовта се подиграват    Как искам аз отново да съм твоя очите ти да стоплят моя студ но днес светът ми е пак двоен че аз отново съм със друг