Хайде писалке размърдай си задника,
че май главата ми нищо не ражда
Празник не е-ще говорим за делника
делника, що от нас личност изгражда.

Ставаме рано, звънтяща експлозия
ни от леглото бързо изритва
и със кафето-живец и амброзия
всеки от нас миг блаженство изпитва.

Зъбите мием, косата разресваме
дрехите навличаме и във този ред,
а пред огледалото-нищо за харесване
хайде пак поемаме с две гърди напред.

А отвън ни чака пак живота бесен
иска да се бори-ние пък не щем,
че е днеска петък-значи утре песен
яд го е, но утре е почивен ден.

 

Сега ще получа ли някакво обещетение ?

за това което преживях .

едва ли го е направил от състрадание към мен .
Може би не е успял да вникне добре във всички нюанси на стихотворението ти и да оцени дълбокото послание , което ни препраща тази чудесна творба .

че знае ли човек .