Надеждата отново ме погледна
с очите си кристално сини.
Tя бе при мен уж за последно,
но пак се върна наглата лъжкиня.

Надеждата отново ме погали
със дланите си топло-нежни.
B сърцето огън тя запали.
Посочи хоризонт безбрежен.

Надеждата е светлината,
която счупва ледени окови.
Tя дава взор сред тъмнината,
обгръщаща ни в плен оловен.