Любовта ми времето извая,
като ручеят каменен бряг.
Тя бе плитка, наивна, нетрайна
и топеше се с първия сняг.

Но в скалата се впиваше болка,
че предателсва срещах навред.
И не помня кога или колко,
ала нищо не беше наред.

И донасяше бързеят трепети,
после късаше части от мен,
непознати безмислени шепоти
ромоляха във мен нощ и ден.

И отмиваше стари надежди,
а довличаше все авантюри.
Оцелявах през много премеждия,
дъждове и порои, и бури.