Лешояд, лъв и хиена
вървели заедно по своя път.
Лешоядът от небето гледал
и щом зърнел някоя сърна,
на своите другари съобщавал.
Хиената подгонвала сърната.
Лъвът я хващал и разкъсвал.
И тъй било приятелството крепко
те щом похапвали си сладко.

Но тъй както си вървели,
не щеш ли, изведнъж,
от дупка някъде потайна,
излязлa някaквa змия.
Тя мъничка била, но от отровата
умирал всеки начаса.

Змията
                клъвнала
                                     лъва.

Опит от болка и страдание,
с от огън пламнала глава,
прошепнал тихичко ранения:
-О, лешояде, помниш ли добрите дни,
когатґ гората беше наша?
Когато крехките сърни
за нази бяха угощение?
О, зарад тези дни ти ела
и сянка хладна ти сега
хвърли над моята глава,
че от отровата на таз змия
във огън адски пламнала е тя.
А слънцето грей толкоз жарко,
наблизо няма ни едно дърво.
Стори ми ти това добро!
Кой?Aз ли?-измърморил лешоядът
и само чакал да подейства ядът,
че да опита той за сетен път
от близката му прясна плът.

-O, хиено моя сестро и добра приятелко,
а ти дали си спомняш наш"та дружба?
Tи, дето беше вярна в свойта служба?
О, зарад нея ти повей ми вятър
със някой лист от някоя трева,
бъди ти моля те така добра,
че умирающ аз на таз полянка,
не мога да достигна хладна сянка,
не мога да помръдна аз снага,
нито да стъпя аз на своите нога.
Haблизо имаше една речица,
иди и донеси ми мъничко водица!

-Кой? Аз ли?-се раздвижила хиената.
Че кой?-попитал кротичко лъва
отчаяно с увесена глава.
-Че аз не съм тук да ти служа,
за сетен път да ти прислужвам,
а с лешояда искам да похапна
от твойта плът, че вкусна хапка
изглежда тя и май за друго
уж нямаш  ти към нас заслуги.
И с лешояда тръгвам да подиря
друг будала що светла диря
в стомаха ми той да остави,
защото винаги са прави
тез, дет са верни чак до гроба,
на собствената си изгода.

Поука от това си извадете,
с хиени лешояди не дружете,
че има ред на този свят,
не може със хиена, лешояд
приятелство да ви събира.
И този който най-разбира,
един приятел може и да има,
но щом потърси го на таз земя,
то той, дори далеч да се намира,
ще протегне своята ръка.
И дори в опасната гора,
дори змия във неговите жили
с отровата си да ужили,
ще пази сянка и ще дава кръв.
Щом трябва ти ще бъде пръв.
Щом първи си ще бъде с теб.
Последен ли си, ще ти пази ред.

---

Прочети още: http://www.stihovebg.com/Poeziya/Filosofska/Pritcha-za-priyatelstvoto/151623.html#ixzz1qPu5Mo1R

Бог да ни помогне да осмислим поуката сега, а не чак след жесток житейски урок! :( :(