Време и пространство необятно
се стичат по прозорците на рая.
И сигурно да гледаш е приятно,
ала с ръцете си не ще ме ти изваеш.

Омайва те един отминал фотос,
копнееш ти за виртуална близост,
магарешки бодил, не цвят от лотос,
ще стискаш ти във лапите нечисти.

И всичко в тази песен отминава -
и красотата пак ти се озъбва,
че лягаш си отново в куп от плява,
щом мъжеството ти  набъбва.