Мила моя мамо,
тъжна и сиротна,
мене все ме няма,
пак си ти самотна.

Искам да се върна,
отпуската чакам,
майка да прегърна
под родната стряха.

Мила моя мамо,
тук душата плаче,
без твоето рамо
съм бедно сираче.

Ден и нощ - броя ги,
даже часовете,
немили - недраги,
падат във нозете.

Ден и нощ - проклети.
Тъй ми липсваш, мамо!
С работа заети
и с ядове само.

Искам да съм с тебе.
да си поговорим,
ти си ми потребна,
нищо, че все спорим.

Знам от сляпа обич
за мен се страхуваш,
в раните ми ровиш,
за да ме лекуваш.

Мила моя мамо,
с тебе съм почти,
в сърцето голямо,
моля те прости!