Постинг
03.09.2012 21:33 -
Чети отвесно
Автор: tanyaivanova
Категория: Поезия
Прочетен: 843 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 04.09.2012 22:49
Прочетен: 843 Коментари: 0 Гласове:
5
Последна промяна: 04.09.2012 22:49
Сътворявам нанизи от срички,
реалността накриво отразяват,
а после те излитат във кавички,
в небето суматоха причиняват.
не зная що за непонятен пъзел,
е туй да се разкриваме във рими,
не е от алчност, нито мързел,
и няма поводи незрими,
естетски поглед, тиха радост,
тресе ума, ръката води,
от нея черпим сила, младост,
когато срещнем се с несгоди, реките пеят само за поети, а за нормалните само текат, дали талант, или несрета, естествен е те ще рекат,
редовно перото танцува, а няма и кой да го спре, докато душата бълнува, от него светът ще чете, самотен е само творецът, тогава, когато не пише, тогава изгасва живецът, а смисълът става излишен.
когато срещнем се с несгоди, реките пеят само за поети, а за нормалните само текат, дали талант, или несрета, естествен е те ще рекат,
редовно перото танцува, а няма и кой да го спре, докато душата бълнува, от него светът ще чете, самотен е само творецът, тогава, когато не пише, тогава изгасва живецът, а смисълът става излишен.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 3361
Блогрол