Шейна на път сред снежна буря. Безкрайна страшна пустота. Камшикът гърбове прежуря, за да поддържа скоростта.
Във впряга всеки с нрав различен. Един все дърпа настрани. Друг се спасява единично. А трети даже го мързи.
Човекът бясно псува, бие. Камшикът яростно плющи. От болка всяко куче вие. Треперят пламнали плещи.
Камшикът никой не подбира, че тъй от древни времена, най много бой тоз пес обира, що тегли цялата шейна.

Винаги е било така за съжаление. Едно магаре го товарят, докато му се счупе самара, а за краката му никой не се сеща! Жалко, че всички само вием, без да плашим някого.....Хубави са Ви мислите!

Благодаря.

за чудесния стих, от сърце..

Мерси

Хубаво стихотворение!

Твоята оценка винаги я ценя.