Когато паднеш някой се засмива,
Други своя поглед усърдно прикрива
Трети продължава своя път небрежно,
Тези реакции срещаш неизбежно.

Но има и човеци, които приближават,
Мило те поглеждат и ръка подават,
Даже да не си връх на сексапила,
да тръгнеш ти вдъхват сякаш нова сила.

Те може да не са божествено красиви,
може да изглеждат даже някак сиви,
Често покрай тях си, но за тях нехаеш
Ала във бедата ти ще ги познаеш.

Нямат си и надпис, нямат означение,
Но за да помагат имат рентген зрение,
Нямат си и даже специални премени,
Те са на Земята скромни супермени.