Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.10.2014 06:42 - На моята новородена дъщеря
Автор: tanyaivanova Категория: Поезия   
Прочетен: 1201 Коментари: 1 Гласове:
5

Последна промяна: 30.10.2014 06:52

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
  

 

 

  

 Индия


 

Слънцето изсипва без пощада

от небето огнени стрели

сякаш ангели водят със ада

на земята кървави войни.

 

Но животът тука не умира

и колите яростно летят,

в Индия историята спира

минало със бъдеще на път.

 

Бедността със жажда няма

гледа в детските очи

Ще открадне, ще измами,

но гладът не ще заспи.

 

А цената ти е ниска

струваш квото имаш в джоба

да убие на всеки му стиска,

а живее се само от злоба.


И лъжите без усилия

текат по улиците прашни

и с дрехи като бели лилии

прикриват греховете страшни.     

 

Молби към много богове

Греха  все някой ще прости

там в храма свойте страхове

оставят с своите мечти.

 

 

Вечната борба


Огледах се във криво огледало,

че аз бях личност, а за тебе тяло.

Ти виждаше май само опаковка,

но имаше в това и една уловка.

 

Така е, мъже, за да ни погледнете

без от уплаха в миг вий да изчезнете

преструваме се ние на тъпи блондинки,

че да не трупаме много годинки

 

обречени на самотата

отваряме ние вратата,

но влизате вий като слонове

без да усетите нашите стонове.

 

Какво да правим със мъжете

просто един си вий изберете

Може да е глупав кат галош

може дори да е мъничко лош.

 

Но на вази той да държи

да забрави де са другите жени

да е силен с вас, но и слаб пред вас

да може да чуе и вашия глас.

 

За това мечтаем, не за мангизи,

нито да улавя нашите капризи

Сексът със човека, когото обичаме

сладък е много без да отричаме.

 

Колко мъка има по земята боже

да се разбереме ний защо не можем

Драми и сополи, пиене и курви

лутаме се много по ридове, урви.

 

Ние сме различни, но едно ни треба

мъж, жена, пък даже втора употреба

хляб, деца и грижи, радости, тегоби,

и любов май даже, ако сме способни.

 

 

Стриптийз

 

 

Събличам бавно свойте дрехи
Оставам само по пантофи
Събличам своите успехи
описвам всичко в тези строфи.

Косата ми-река златиста
се спуска-раменете голи
покрива. Кожата ми чиста
милувки нежни само моли.

Гърдите ми се две надигат
под тях сърцето бие силно
очите ми от свян примигат
и мигли трепкат лекокрилно.

Надолу вече се срамувам,
описвам твоите мечти,
че твоя допир аз бленувам
ти сам нататък се сети.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 Танцувам


Танцувам в ритъма на Oриента
и тялото ми сластно се извива,
че искам аз да уловя момента
и ритъмът да ме опива.

Танцувам-жадно ме изпиват
очите на мъжете загорели.
Със мойта сладост се наливат
за мойта близост закопнели.

Танцувам-долу странните табута,
че щом гори душата ми желая
да гушна се на някого във скута
да вкуся аз от знойната омая.

И нека щом танцувам ме опипват
със поглед и със мисли потни
мъже да има, нека да опитват
да стоплят мойте дни самотни.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 Очите ти


Очите ти са с леден цвят,
лед, който се топи,
през тях аз виждам този свят,
тъй както виждаш ти.

Очите ти са светъл ден,
ден летен без тъма,
във тях се взирам запленен
в тях губя си ума.

Очите ти са синьото море,
море-спокойно като огледало
и погледьт ти озарен
ме гали като одеало.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Вход свободен


Вход свободен,
                             не забравяй,
                                                     е смъртта.
вход без фейс лук,
                                  и без дрехи,
                                                        без суета.
и минаваш
                       без да мислиш
                                                      няма кой
да ти каже
                       спри не бързай
                                                      и постой!
Бързо караш
                         на червено,
                                                   можеш ти
да преминеш,
                           да загинеш,
                                                   я поспри!
Че живота
                         не по ноти
                                                все върви
и сърцето
                         без да искаш
                                                    все кърви.
Бързо караш,
                            вход свободен
                                                        е смъртта.
Спри,не бързай,
                               замисли се,
                                                          вечността
е константа
                              неизвестна
                                                         и сега
ти не смятай,
                             че говоря
                                                          на шега!

 

 




Гласувай:
6



1. aip55 - Най-големият
30.10.2014 07:42
(+)- които слагам с удоволствие!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: tanyaivanova
Категория: Поезия
Прочетен: 1328827
Постинги: 1148
Коментари: 1163
Гласове: 3361
Архив
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930