В живота ми настъпи златна есен -
на цялото усилие плода.
Душата ми запяла пойна песен,
за жаждата спасителна вода

Преминала през лятно-знойни бури,
през пролетно разцъфнали цветя,
през зимата виелиците сури,
все паднала след опит да летя.

И най-накрая се прибрах на сухо,
запалих във огнището мечтите,
оказа се небето не е глухо,
а чака да отворя си очите.

И все пак в живота има апогей, до който всеки мечтае да стигне, а пък после каквото сабя покаже.