Прочетен: 5226 Коментари: 26 Гласове:
Последна промяна: 22.02.2018 23:43
Ползването на интердисциплинарния подход - научен или претенциозно лаишки подход ?
Дефиниция с претенции за достоверност : интердисциплинарна област е област на изследване, която пресича традиционните граници между академичните дисциплини или школи на мисълта, когато възникнат нужди от професии.
Мултидисциплинарен експерт с безпощадно изложение спрямо невежите /т.е. немислещи като бивши милиционери/ блогери Крумбелосвет и Борн !
21.02 15:04
get написа:
... написа:
born написа:
Признанието на великите умове е приоритет и задължение на равните на тях /по-точно на тези, които имат минимума от знания в съответната област/, с възможности да оценят това, което е създадено. Но наистина съм склонен да се съглася с твърдението, че фаворизирането на която и да е наука и недооценката или принизяването на другите клонове на науката не е редно. Преди философията е била майката на всички науки, но обемът на науките е бил твърде малък. В съвременния свят тези съдържания са необхватни като величини и не мисля, че би следвало да се фаворизира която и да е наука. Очевидци сме как тук в блога се фаворизират например ИТ знанията от определени блогъри !
И аз също оставам с дълбоко уважение към Вас и Вашите убеждения. А моето мнение си е лично виждане, което не задължава никого да го споделя или отхвърля.
Фаворизиране,което стига до абсолютизиране разбира се е зловредно: историята не е "всьо и все",тя не изчерпва човешките нужди поради което не бива да се стига до крайности. Тук затова не е казано,че тя е по-важна от всички други науки а само са посочени две от науките,като при нужда към тях може да добавим още няколко,но не може да изредим всичките. Тази твоя забележка по въпроса е толкова важна,че се налага да направя малки корекции в текста,за да има повече яснота върху повдигнатия в случая казус.
... Крумбелосвет или Борн - но те доколкото е във възможностите им СЕ ОПИТАХА ДА ВНЕСАТ СЪОТВЕТНИЯ КОРЕКТИВ - под поста ти!
- Какво имам да кажа и аз, по въпроса? Не е единствена и САМО науката История - която дава СВЯСТ НА НАС БЪЛГАРИТЕ - в търсене на отговора: Кои сме? или: - Откъде идваме и къде отиваме(като народ и общество)?
- За да си отговорим и то ОТГОВОРА НИ ДА Е ОБЕКТИВЕН по даден факт или исторически процес - Задължително следва да подхождаме ИНТЕР-ДЕСЦИПЛИНАРНО за да сме сигурни В ОБЕКТИВНОСТТА НА ИЗВОДИТЕ СИ ... това не винаги, мога да го постигна - вероятно от това страдат и изводите при други?
"Интердисциплинарността – начин на употреба
Интердисциплинарността е актуално определение, което като че ли по условие има положителна конотация, която не подлежи на проблематизиране. (Така може да бъде разчетена и фразата „в търсене на...“) Това разбиране е залегнало в темата на днешната кръгла маса, така съм го използвал не един път и аз. Когато обмислях днешния разговор, пред мен възникнаха някои въпроси, които като че ли се потвърдиха и от тезисите за изказвания, които се получиха. Ще се опитам да формулирам част от тези въпроси. Приемете ги като добронамерена провокация, а и като резултат от съмнение в общоприетите твърдения.
Първият от тях е в аксиомата, че интердисциплинарният подход е по условие по-добър от „дисциплинарния“, а текст, който се заявява като „интердисциплинарен“, е по-условие по-висш, по-секси от аналогичния му вариант, който няма подобни претенции. В много случаи може и да е така, но едно от не съвсем симпатичните следствия на тази аксиома е това, което може да бъде определено като декоративна интердисциплинарност. Под това разбирам изкуствено, механично разкрасяване на текста с елементи, които му придават престижната характеристика. В най-добрия случай резултатът е допълнително разрастване и усложняване на текста. Може би не е излишно да спомена, че подобна декоративна употреба се среща при практически всички модни идеи.
Вторият въпрос може да бъде формулиран най-кратко като „Инердисциплинарност по условие?“ Той може да бъде отправен към различни подходи и научни дисциплини, особено към тези, които съдържат определението „сравнително“, както е при „сравнително литературознание“. Дали сравнението само по себе си е „интердисциплинарно“ или, обратното – то е задължителен елемент на мисленето, на описанието на който и да е обект; сравнението, разбира се, може да бъде имплицитно, а може да бъде изведено на преден план. Дали извеждането му на преден план прави анализа „сравнителен“, а оттам и „интердисциплинарен“.
Всяко описание, всяка оценка, включително и литературоведска или критическа, всъщност се основава на сравнение. Ако един критик иска да се изкаже негативно за романите на Хр. Калчев, например, аргументите му няма как да не са ориентирани към някакви образци в жанра или въобще в литературата. Или ако един литературен историк иска да анализира „Под игото“, той задължително трябва да го постави в някакъв контекст. Чисто формално погледнато така симпатичното ни преди време close reading се оказа практически невъзможно, или поне предполага някакви уточнения.
Оттук се стига и до третия въпрос. Какво превръща едно изследване в компаративистично? Струва ми се, че този въпрос е обсъждан в рамките на сравнителното литературознание – дали това е заявеният контекст. Или, казано по друг начин, ако в текста и особено в заглавието на наблюденията върху романите на Калчев присъства името Марио Пузо, а при Вазов – да кажем, Юго, то те стават „сравнителни“, а ако същите сравнения останат във фона на текста, то той не е сравнителен. Нещо подобно може да се каже и за определението „интердисциплинарно“ - декларираната претенция за „интердисциплинарност“ в някаква степен променя статута на текста, основателно или не.
Трябва да призная, че отговорът на подобни въпроси ме затруднява. При всички случаи не съм убеден, че експлицитното използване на знания за различни литератури (например българска и френска в случая с Вазов или българска и американска при Калчев) прави наблюденията не само компаративистични, но и интердисциплинарни. Всъщност става дума за една дисциплина – литература, литературна история – и два нейни национални варианта (не сещам за по-точна дума). Това, струва ми се е ясно.
По-неясно става, когато анализът използва данни от други дисциплини – например история, социология и пр. Но тогава същият анализ може, с не по-малко основания, да претендира за друг дисциплинарен етикет – например „нов историзъм“, „социология на литературата“ и пр., а може и, не без основание, да претендира, че си е традиционен и дори че се опитва да се противопостави на „модни методологически увлечения“ и т. н.
Няма да възразя, ако някой възприеме подобни твърдение софизъм. Добре, ясно е, че интердисциплинарността предполага използване не на данни, а на методи от други дисциплини. (Въпросът за разграничаването между данни и методи е твърде сложен, върху него има различни мнения, първото, което изкача в ума ми, е на К. Попър, но нека не се задълбаваме в него и да приемем, че можем да разграничаваме „данни“ от „методи“.)
Така стигаме до четвъртия и вероятно най-същностен въпрос - какви методи от други дисциплини може да използва сравнителното литературознание без да престава да бъде литературознание. И свързаният с него проблем как тези методи да не образуват механичен сбор със специфично литературоведските (да допуснем че знаем кои са специфично литературоведските методи), а да се постига синтез на различните подходи.
Ясно е, че сравнението между литературната творба и нейната екранна реализация е par exellence интердисциплинарен проблем (Огнян Ковачев); сигурно същото важи и при музикалните варианти (опера, песен) и при интерпретирането на илюстрации, картини с литературно вдъхновение и пр. Но дали този тип интердисциплинарност е първата ни асоциация, която ни идва на ум, когато чуем думата, дали изразът „в търсене на...“ визира точно нея, или тя, все пак, е някакъв частен случай. И още един софизъм – как при подобно случаи да се разграничи „интердисциплинарно сравнително литературознание“ от „интердисциплинарно сравнително кинознание“; или малко по-сериозно – сравнението между „Тютюн“ и екранизацията му и между „Под игото“ и „Клетниците“ един тип сравнение ли е.
Използването на изследователски инструментариум от други дисциплини – pro и contra. На пръв поглед – разбира се pro. Разширяването на инструментариума естествено дава повече възможности на анализатора. Стига да не е декоративно. Нещо повече, ясно е, че съществуват „задължителни“ инструменти от други научни дисциплини, необходими на литературоведа (не само при компаративните изследвания). Една част от тях идват от лингвистиката, общата история и историята на културата, от cultural studies, дори от психологията и психоанализата; в някои случаи – от социологията, философията (тя вероятно ни е необходима при осмислянето на Т. Ман, но може би не при Ил. Блъсков) и пр.
Като има предвид анализа на турската литература Йорданка Бибина основателно посочва ползата от използването на подобни помощни дисциплини и знания от други области, но въпросът за това кога наблюденията се превръщат в интердисциплинарни остава. И дали отново не става дума за наименоване. подобен е подходът на много изследователи от близкото минало (напр. Шишманов, Арнаудов), като техните наблюдения са определяни като „филологически“ и „културно-исторически“, не без известна снизходителност; подразбира се, че те са предходници на „същинското“ литературознание…”
Ползван източник :
https://aretov.queenmab.eu/archives/reception/167-interdisciplinarity.html
Николай Аретов
ИНТЕРАКТИВЕН МУЛТИДИСЦИПЛИНАРЕН АНГЛИЙСК...
ИНТЕРАКТИВЕН МУЛТИДИСЦИПЛИНАРЕН AНГЛИЙСК...
Т.н. дискусия касае интердисциплинарния подход при изясняването на някакъв проблем. Например в зоотехническата сфера. Можеш да си служиш с физикохимически, генетически или др. подобни дефинирани термини, които нямат никаква връзка с материята. Изглежда много велико и компетентно от страна на публиката. Доколкото е във възможностите й...
Ако нещо не съм ясен, мога да ти обясня мултидисциплинарно за какво става въпрос, но не зная точно какви са ти възможностите.
Илюстрирам ситуацията с цитат на Бекет и част от виждането по въпроса на Николай Аретов.
Не се вълнувай, моля те !
22.02.2018 22:55
Пожелавам ти най-вече здраве и късмет !
И като се разгипсирах, реших да проверя такъв монодисциплинарен тъпак ли съм наистина и се оказа, че не само аз съм такъв. Имало и други подобни на мен невежи типове, които процитирах в изложението. Тъй като в тукашната дискусия забелязах още един изключителен капацитет по мултидисциплинарните хихиподходи, бих го помолил да каже мнението си по мъчещия ме въпрос : прав ли съм или не ! Айде, Гетьо-давам ти думата...
Т.н. дискусия касае интердисциплинарния подход при изясняването на някакъв проблем. Например в зоотехническата сфера. Можеш да си служиш с физикохимически, генетически или др. подобни дефинирани термини, които нямат никаква връзка с материята. Изглежда много велико и компетентно от страна на публиката. Доколкото е във възможностите й...
Ако нещо не съм ясен, мога да ти обясня мултидисциплинарно за какво става въпрос, но не зная точно какви са ти възможностите.
Илюстрирам ситуацията с цитат на Бекет и част от виждането по въпроса на Николай Аретов.
Не се вълнувай, моля те !
Тартюфела е винаги и глупак, даже не знае как ще се изложи. То и видеото не се отваря вече но в Гугъл инфо за Аретов колкото щеш.
Абе, Гугле-енциклипедист та дрънкаш от всякъде!
И като се разгипсирах, реших да проверя такъв монодисциплинарен тъпак ли съм наистина и се оказа, че не само аз съм такъв. Имало и други подобни на мен невежи типове, които процитирах в изложението. Тъй като в тукашната дискусия забелязах още един изключителен капацитет по мултидисциплинарните хихиподходи, бих го помолил да каже мнението си по мъчещия ме въпрос : прав ли съм или не ! Айде, Гетьо-давам ти думата...
23.02.2018 00:36
ПП. Пробвах да отворя скафандъра и успях. Въздухът на Луната е същия като на някои локализирани места от Земята, където е само малко интердисциплинарно гетюобразно миризлив, т.е. вонлив. Бъди здрав - нищо че мултидисциплинарно казано си мултак.
Той страда от грандоманска идиосинкразия и менталните му напъни контролиращи мануалните му гърчове произвеждат или фукни или обиди.
Едно не разбирам! Защо хора като теб, Венци, Блеки и други спорят с този индивид и се опитват да внесат ред и хармония в тази сива, безпросветно елементарност?
Всуе се морите......това трябва само да се осмива! :-))
И какво ги диплиш тия фермани- оная, ратайкинята, няма да ти бутне. Защото само ще я олигавиш, но работа не можеш да свъшиш.
Той страда от грандоманска идиосинкразия и менталните му напъни контролиращи мануалните му гърчове произвеждат или фукни или обиди.
Едно не разбирам! Защо хора като теб, Венци, Блеки и други спорят с този индивид и се опитват да внесат ред и хармония в тази сива, безпросветно елементарност?
Всуе се морите......това трябва само да се осмива! :-))
Ами аз какво правя според теб ? Отдавна не споря с елементарници от рода на Гетю , Простол или Дюлка. Опитвам се да ги осмивам, но дали се получава, другите само могат да кажат.
Поздрави.
Имам чувството, че всички тия сбъркани опоненти са станали такива от липсата на аналитичен ум, който да е в състояние да отсее зърното от плявата. А да спориш просто затова, че ненавиждаш или завиждаш на някого е индикация за психическо заболяване.
единствено екстериор у блоговото Потьомкинско село..
Погледът върху причинно-следствените връзки между установените факти и събития е въпрос на личен светоглед. Когато се борави с даден спорен или нов исторически факт, винаги следва да се цитира източника, доказващ неговата обективност. За да се постигне евентуално промяна на светогледа на четящия. Останалото е опит за манипулация. Понякога успешен.
23.02.2018 18:44
единствено екстериор у блоговото Потьомкинско село..
А Гетюпитекът може да нацвъка дори и курешки, но с големината на слонски.
24.02.2018 00:01
get написа:
... написа:
born написа:
Признанието на великите умове е приоритет и задължение на равните на тях /по-точно на тези, които имат минимума от знания в съответната област/, с възможности да оценят това, което е създадено. Но наистина съм склонен да се съглася с твърдението, че фаворизирането на която и да е наука и недооценката или принизяването на другите клонове на науката не е редно..
- Второ: Забележи ЧЕ СЕ СЪГЛАСЯВАМ С КАЗАНОТО ОТ ТЕБ ... въпреки, че не ИЗПИТВАМ ЕМПАТИЯ към Вас и подобния и ви Крумбелосвет - пъшкащи по младостта си и поради това пост-социалистически носталгици?
По отношение на ЕЗИКОВО-ТЕРМИНОЛОГИЧНИТЕ ВИ ТЕРЗАНИЯ - няма да ви цитирам ИЗТОЧНИЦИ на непознати за вас ... а такъв на СЪВЕТСКИ ЕЗИК :)) - Що е туй ИНТЕР-ДИСЦИПЛИНАРЕН подход в Историята като такава ... и че правилността ни изводите - ако липсват в Историческата методология СЛЕДА ДА СЕ ДОПЪЛВАТ/ПРОВЕРЯВАТ чрез МЕТОДИ ОТ ДРУГИ НАУКИ//ДИСЦИПЛИНИ - научни!
- Ето ЦИТАТА - който вероятно ще ви освободи от ТЕРЗАНИЯТА В КОИТО СТЕ ИЗПАДНАЛИ?
"Интердисциплинарный подход в историческом познании - это форма и способ изучения исторической реальности. Интердисциплинарный подход является одной из форм организации кросс-дисциплинарных научных исследований, направленных на преодоление дисциплинарной ограниченности в изучении истории. Интердисциплинарный подход как способ, позволяя взглянуть на историю в различных дисциплинарных ракурсах, представляет собой тот вариант холизма в историческом познании, предметный аспект которого проявляется в рассмотрении прошлого как целостной исторической реальности. Интердисциплинарный подход - это постановка научно-исследовательских задач на стыке истории и других научных дисциплин и использование их теоретического потенциала и научного языка в интерпретации научных фактов в целях целостного изображения истории. Интердисциплинарный подход, направленный на решение научных проблем, которые кажутся сложными или широкомасштабными для исследователей, принадлежащих к одной дисциплине, сопровождается интеграцией знаний предметного характера. В этом плане интердисциплинарный подход означает, прежде всего, кооперацию различных научных областей, циркуляцию общих понятий для описания, понимания и объяснения некоторого фрагмента исторической реальности. В результате историческое познание становится «средой гуманитарных наук» (М. Фуко).
Е, какво правим ? Аз никога не започвам безпричинно първи. И не обичам магарето ми да остава в калта.
Ти решавай, аз съм лесен... Както кажеш. Peace or war ?
24.02.2018 21:04
Е, какво правим ? Аз никога не започвам безпричинно първи. И не обичам магарето ми да остава в калта.
Ти решавай, аз съм лесен... Както кажеш. Peace or war ?
... в приложния му вид(като метод-интердисциплинарен) в блога на didanov -
поста с име: "Амазонки и сармати по поречението на Амазонка (Танаис-Дон)".
http://didanov/history/2018/02/15/amazonki-i-sarmati-po-porechenieto-na-amazonka-tanais-don.1593769
- Виж, примисли ... и ако не си съгласен с премира за употреба на интер... :)) - дай коректи предложения! А инак поради излишни теоритизирания - да не вземам отново да изпаднем във вербално-комуникативни ... затруднения ... от "всякакъв" характер!
- Чакам критика - дори "градивна" по отношение СЪЩНОСТНОСТ(но) и (у)ПОТРЕБА НА ИНТЕРДИСЦИПЛИНАРНАТА МЕТОДА - при мен а)като "понятие", б) като научен инструментариум разширяваш възможностите ни при изследване на окръжаващата ни действителност :)))!
П.П.
Тъй и тъй си ми попаднал под ръка и предвид "симпатията" ни един към друг - очаквам от теб НЕЩАДЯЩ ПОРАДИ ОБЕКТИВНОСТТА СИ ОТГОВОР ... Ще ми е от полза!
Приеми, че си по-умен от останалите без да спориш с тях и да ги поучаваш.
Обещавам ти, за да изясним нещата като цялост, да поствам един характерен случай /при евентуално свободно време/ с един мой покоен вече приятел - художник и даже те каня за мнение по въпроса. Ще те уведомя за този постинг на ЛС.
Повярвай ми - нямам лоши чувства към теб, докато не почнеш да пресилваш нещата в личен план.
Бъди здрав !