Липсваш ми-като вода в пустиня.
Липсваш ми-като криле на птица.
Без теб съм сякаш локва с тиня.
Очите ми угаснали звезди са.

Без теб сърцето ми-зверче ранено
е сякаш във капан от тел бодлива
и съвестта ми опетнена
в река се огнена разлива.

В която аз горя и гасна
като вода във лава гневна.
Hима такваз любов опасна
била е само еднодневна?

 

Много красиво си се изразила!
Успех! :)

Откакто ти ...ключа ми върна...
гняв душата преобърна...

...но болката истински ме съживява...
и любовта изважда от забрава...

Гневът не е изход, мила!
Но болката...болката очовечава
и връща любовта в нас самите!

Сърдечен поздрав за теб!:)