При мене като песен долетя любов не първа, но последна и с есенните си цветя аз другиго не ще погледна.   Че ласките ти търсех аз във всяка топла дума, но вместо огън срещах мраз все във света разумен.   И зная, че единствен ти на мене си обречен изпиваш моите сълзи теб чакам цяла вечност.   И с много обич твоите очи във моите загадъчно се взират Ти моя светъл полет насочи усмивките ни нивга да не спират.   Че зная плащах много грехове и черна беше ориста ми, но с теб изчезват мойте страхове с теб истинска е радостта ми.