Едно дърво се влюби във скала.
Нелепа вярно беше тая обич.
В природата с различни потекла
не можеха да бъдат нещо повече.

Ръцете на дървото все посягаха
да милват нежно камъка студен,
но колкото и да се протягаха
на клоните му бяха те във плен.

Скалата, май че нищо не разбираше.
Усещаше сал паднали листа.
Под шумата през есента се скриваше,
показваше се пак през пролетта.