Обичам аз да ходя на високо,
далеч от ежедневните проблеми,
не търся нито път, нито посока,
а искам сякаш дявол да ме вземе.

Обичам да танцувам по въжето,
понякога с ножове си играя,
дали съм просто мъничко проклета
и твърде луда, за да вляза в рая.

Обичам, а животът все се точи,
и стъпя ли накриво май ще падна,
и мрежа не поставих аз нарочно,
поисках миг надежда да открадна.

Обичам, няма никаква измама,
а рискът все до смърт ме упоява.
Дори спасение за мен да няма,
не болката сърцето наранява.