За начинаещи поети

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

05.02.2015 09:34 - Раздяла

Автор: tanyaivanova Категория: Поезия

Прочетен: 2828 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 05.02.2015 09:35

Ти не знаеш колко е студено щом те няма близо тук до мен. От студа сърцето ми пленено чака пак да свърши този ден.
Моя малка сукалче-сърничка на душата моя сетен зов не оставяй майка си самичка моя вярна истинска любов.
Спомените с тебе ме изпълват със приятно-нежна топлина. От очите що мъглите бълват пак изгрява ярка светлина.
Приказките паякът оплете. В мъдрост ще заспи сега светът и в ръцете мои като цвете топло-нежен кратък е денят.
Зимата будува в мене нощем няма как да бъдеш тук със мен спрях да плача - нямам сълзи още, но часът е с теб благословен.
Тънка е светлинната ми жичка, що ме свързва с моето дете. А душата моя като птичка, пее но не може да чете.
Как ми липсваш аз не ще опиша песни аз да пея няма как, но с гърдите щом аз още дишам няма да прегазят като с влак.

Нагоре