До следващата ми заплата
отива всичко за издръжка.
Kат Мохамед пред планината
ще кажа свойта дума мъжка.

Че в мен душата болна стене
по непредвидима причина;
и ти ли, Боже, си наемен
и къташ своето във cкрина?

Когато нещо ме притиска
например май любовна драма,
пак трябва всичко да поискам
на колене с монета в храма?

И ако рядко се явявам
във църквата да пална свещ,
за участ зла се разболявам
и чака ме казан горещ?

Светът е справедлив, но сложен
и за да спазвам аз приличие
къде да ти се моля, Боже,
щом правилата са различни?

Много ми допадна стилът ти, Таня.
Ще те чета...